Интервю със Светлин Русев

Интервю на Милена Димитрова с цигуларя Светлин Русев
(в-к "Новинар", 17 ноември 2007)

Светлин Русев: Свиренето е начин да кажеш нещо на хората
В същия ден и час в една друга зала Светлин Русев изпълни "Испанска симфония" на Лало и когато петата част на произведението отзвуча, хората поеха колективно въздух, за да извикат заедно "браво" и да аплодират "най-лиричния и въздействащ цигулар". Светлин е концертмайстор на Симфоничния оркестър на националното радио на Франция и на камерния оркестър на Оверн, един от най-награждаваните български цигулари, женен за красива французойка, със сладка палава къдрокоса дъщеря. Спря се за минути, за да разкаже за живота и творчеството си през последните години.

- Искам да започна с една история, която ми се случи буквално минути преди интервюто ни: срещна ме познат журналист, запътил се към зала "България", с думите "Е, какво, ще слушаме ли българския Паганини?" Как се отнасяш към подобни отзиви?
- Поласкан съм и благодаря за комплимента. Това е признание, което ме докосва много силно и съм наистина щастлив. Не знам точно как е свирил Паганини преди толкова много години. Но ако се доверим на всички, които са писали за него, той е известен основно с виртуозността си, а пък аз се опитвам музикално да покрия всички аспекти на цигулката и чрез нея да докосна публиката, изказвайки нещо. Свиренето за мен е комуникация. Чрез инструмента казвам нещо, не става въпрос само за техника.


- За последните шест години не съм пропускала твой концерт. Промени ли се родната публика за този период?
- Българската публика ме познава, откликва горещо на моите концерти, била е винаги многобройна. Това е огромно признание. И по принцип не е лесна публика.

- От 14 години живееш и работиш в Париж. Каква е аудиторията там? Къде свириш обикновено?
- Миналия сезон в Париж съм се изявявал най-много в залата, равностойна на нашата зала "България", която след дългогодишен ремонт беше отново открита. Имах шанса три пъти да свиря в нея, така че съм солистът с най-много концерти там след откриването й. Най-много обаче съм свирил в българското посолство в Париж.


- Има ли съвременен цигулар, с когото се състезаваш, с когото се сравняваш или когото следиш?
- За състезание не може да става и дума. При музикантите всичко е прекалено субективно. Има обективни критерии, разбира се, но е трудно да се състезаваш, когато няма хронометри, точки, топка... Така че за класация не може да се говори. По тази причина е и много трудно да се оценяват различните кандидати по време на конкурс.


- Какво мислиш за по-комерсиалния тип класически музиканти като Найджъл Кенеди?
- При Найджъл има друг феномен - когато кариерата му потръгна, той беше поддържан от цялата нация, защото в историята на Англия такива ярко изявени артистични личности са малко и той получи пълна подкрепа. Музикантите като него поглеждат нотите и си казват: "Какво мога да направя от тях?!" ...И така се получават различни версии на едно произведение - с по-бързи темпове или по-бавни, но това е въпрос на подход и избор.


- Как си почиваш в свободното време?
- Спортувам, но не редовно. Ходим на ресторант, на някой и друг концерт, организираме вечери вкъщи - с малкия човек не винаги може да се излиза много. В живота ми има много работа, много пътувания и трябва да блокирам месеци напред една свободна седмица, защото иначе рискувам да изпусна всичко, както миналата година - нямаше плаж, нямаше гмуркане, ски...


- Любим художник, книга - нещо извън музиката, което те е развълнувало наскоро?
- Последно прочетох книгите на Бернар Вербер и много ми допаднаха - хем наука, хем фантастика. Не си спомням откога не съм ходил в музей. Свирих в Испания, в най-хубавите места - Толедо, Гранада... Но, както е казал Ростропович: желая да се върна на всички места, на които съм свирил, и да ги посетя отново като турист...


Обратно към темата



{START_COUNTER}