Лудвиг ван Бетхо̀вен (на немски Ludwig van Beethoven  [ˈluːdvɪç fan ˈbeːthoːfn], понякога Лудвиг ван Бето̀вен) е немски класически композитор, представител на виенската школа, важна фигура в преходния период между класицизма и романтизма. Смятан за един от най-великите композитори в историята на музиката, той вдъхновява множество композитори, музиканти и слушатели поколения наред.

В повечето източници се посочва за рождена дата 16 декември 1770 г., като се има предвид, че е бил кръстен на 17 декември 1770 г. в град Бон. Семейството му е от фламандски произход. Дядо му Лудвиг е придворен капелмайстор на курфюрста Клеменс Август в Бон, а баща му Йохан — певец (тенор) в ерцхерцог-архиепископската капела, също в Бон. Майка му, Мария Магдалена, винаги е описвана като нежна и тиха жена с добро сърце. Лудвиг се обръща към нея като към „най-добрия ми приятел“. Мария Магдалена ражда седем деца, четири от които умират в ранна детска възраст, а Лудвиг е най-възрастният от трите оцелели момчета.

Детство 

Необикновеният музикален талант на Бетховен се проявява още в ранно детство. Баща му (човек с подчертана склонност към алкохола) започва да се грижи за неговото развитие по насилствен и безсистемен начин. На 26 март 1778 г. в Кьолн осемгодишният Лудвиг изнася първия си концерт пред публика. Баща му, в желанието си да го представи като новия Моцарт, обявява, че синът му е шестгодишен. Поради това Бетховен винаги се е смятал за по-млад от действителните си години. Дори когато значително по-късно той вижда кръщелното си свидетелство, отказва да повярва и го приписва на родения две години по-рано и починал като дете негов брат Лудвиг Мария.

Освен баща си младият музикант има и други учители в Бон, като най-значителен от тях и с известно влияние върху Бетховен е К. Г. Нефе — отлично школуван музикант и човек с жив дух, многостранно развит. Чрез него Бетховен се запознава с творчество на Йохан Себастиан Бах и особено с неговото „Добре темперирано пиано“. Под ръководството на Нефе Бетховен композира и първите си три клавирни сонати, отпечатани през 1783 г. в крамеровия “Magazin”.

През същата година Нефе пише в музикален вестник за младия Бетховен: „Ако това дете продължава да се развива така, без никакви пречки ще се превърне във втори Моцарт.“

Кариера 

Курфюрстът Максимилиан Франц, също впечатлен от таланта на Бетховен, го изпраща през 1787 г. във Виена, за да се запознае с Моцарт и да задълбочи музикалното си образование. Моцарт отказва на Бетховен частни уроци като посочва, че е зает. Неговият престой там продължава не повече от две седмици. Почти веднага след пристигането му в началото на април баща му го уведомява, че състоянието на болната му от туберкулоза майка се е влошило и настоява да се завърне незабавно в Бон. След смъртта на Мария Магдалена същата година алкохолизмът на Йохан се влошава и през 1789 г. е уволнен от капелата. Грижата за по-малките братя ляга върху плещите на младия Лудвиг.

През 1792 г. Бетховен се премества да живее във Виена, където бързо се прочува като пианист виртуоз. Взима уроци от Йозеф Хайдн, Албрехтсбергер и Салиери. Все още не е известен като композитор. Във Виена концертира като пианист и пише музика до влошаването на слуха си .

Освен от прогресивна загуба на слуха композиторът страда и от остра форма на тинитус. Напуска Виена и заживява в Хайлигенщад през 1802 година. Глухотата му пречи да общува, затова Бетховен или чете по устните на хората , или ги кара да пишат на хартия , но никога не отговаря на глас , защото не е искал другите да разберат , че слухът му е увреден. Пише Хайлигенщадско завещание - писмо до братята си Карл и Йохан, за да им съобщи, че слухът му се влошава и да им завещае инструментите си. "С радост очаквам смъртта", пише Бетховен.

Смърт 

Умира на 56-годишна възраст във Виена на 26 март 1827 г. по време на гръмотевична буря. Според виенския патолог Кристиян Райтер дългогодишното му страдание и смъртта са причинени от оловно натравяне.

На погребението на Бетховен на 29 март 1827 г., присъстват между 10 000 и 30 000 души.

Ранен период 

Бетховен подражава на великите си предшественици Йозеф Хайдн и Волфганг Амадеус Моцарт, като в същото време опитва нови неща в работата си. Някои от най-важните му пиеси през този период са "Първа" и "Втора симфония", първите му шест струнни квартети, първите му два концерта за пиано и първите двадесет сонати, включващи известните "Лунна соната" и "Pathétique".

Среден период 

Този период в творчеството на Бетховен започва с неговото оглушаване и е белязан с творби на теми като героизъм и борба. В този период, въпреки напредващата му глухота, са създадени много шедьоври на класическата музика. Средният период включва шест симфонии (Nos. 3 – 8), последните три концерта за пиано и единствения концерт за цигулка, пет струнни квартета (Nos. 7 – 11), много сонати за пиано (включително "Der Waldstein" и "Апасионата"), както и единствената опера на Бетховен - "Фиделио".

Късен период 

Този период започва около 1816 г. и продължава докато композиторът спира да твори през 1826 г. Последните му творби са виско ценени заради интелектуалната си дълбочина, наситеност и изразяване. Тук се включват "Девета симфония", "Missa Solemnis", последните шест струнни квартета и последните пет сонати.

Бетховен пише общо девет симфонии (последната с хор по текст на Шилер ), пет концерта за пиано и оркестър, концерт за цигулка и оркестър и други; Операта "Фиделио", увертюрите "Леонора", "Егмонт", "Кориолан", "Тържествената меса". Има и много клавирни творби - 32 сонати, 10 сонати за цигулка, 16 струнни квартета, вокални пиеси и др.

Бетховен силно изменя характера на някои музикални форми и жанрове. В сравнение с творчеството на предшествениците и съвременниците му неговите симфонии и музикални произведения са изградени в по-големи по мащаб форми, съдържат по-интензивна разработка на тематичния материал и конфликтност между отделните теми и епизоди. В някои от творбите му са отразени идеите на Френската революция.

Източници
1. ↑ 1. „Българска енциклопедия на братя Данчови", 1936 г.
2. „Кратка българска енциклопедия“, Издателство на БАН, София, 1963 г.
3. „Енциклопедия А-Я“, Издателство на БАН, София 1970 г.
4. Биографична енциклопедия "120 бележити композитори", Издателство "Музика", 1984 г.
2. ↑ Българска енциклопедия „А — Я“. (в 1 том) София: БАН, „Труд“, 1999 г., стр. 107 — заглавието на статията е Бетовен, посочен е и другият вариант.

Последна редакция от okuzami - 05.05.2010, 10:04